Закон об автомобильных перевозках в Республикe Болгария

Закон об автомобильных перевозках в Республикe Болгария

страница:  1 2 3 4 5 6 7

Обн. ДВ, бр.82 от 17 септември 1999 г., изм., ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм.-ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г.) Този закон урежда условията и реда за:

1. обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи;

2. превозите за собствена сметка;

3. контрола при осъществяването на превозите по т. 1 и 2;

4. особените правила при договорите за превоз на пътници и товари.


Чл. 2. (1) Министърът на транспорта ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Република България.

(2) (в сила от 1 януари 2000 г. ) Министърът на транспорта осъществява правомощията си по ал. 1 чрез Главна дирекция "Автомобилна администрация".

(3) (в сила от 1 януари 2000 г. ) Главна дирекция "Автомобилна администрация" е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, второстепенен разпоредител с бюджетни средства със седалище в София и с регионални звена.

(4) (в сила от 1 януари 2000 г. , изм., ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Министерският съвет приема устройствен правилник за дейността, структурата, организацията на работа и състава на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".

(5) (в сила от 1 януари 2000 г. ) Главна дирекция "Автомобилна администрация":

1. (Изм.-ДВ, бр. 99 от 2003 г.) контролира изпълнението на изискванията към пунктовете за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата из-правност на пътни превозни средства;

2. разработва републиканската транспортна схема;

3. анализира действието на нормативните разпоредби в областта на автомобилния транспорт и оценява ефекта от прилагането им;

4. проверява наличието на условията по чл. 7 от закона и на изискванията за достъп до международни превози на пътници и товари;

5. осъществява контролни функции по този закон (посредством специализирано звено);

6. извършва и други дейности, определени в закон или акт на Министерския съвет.


Чл. 3. (1) Министърът на транспорта анализира и прогнозира функционирането на транспортния пазар.

(2) Превозвачите задължително предоставят статистическа информация за извършената от тях превозна дейност по образец, установен от министъра на транспорта и от председателя на Националния статистически институт.

(3) (Изм.-ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Статистическата информация, предоставена по смисъла на ал. 2, представлява класифицирана информация, представляваща служебна тайна и търговска тайна и може да бъде използвана само за статистически нужди.


Чл. 4. (1) (Изм.-ДВ, бр. 11 от 2002 г.) При криза на транспортния пазар за превози министърът на транспорта за определен вид превози може:

1. да спре лицензирането на нови превозвачи;

2. да установи ограничение за разширяване дейността на съществуващите на пазара превозвачи и броя на автомобилите.

(2) Министърът на транспорта предприема действия по ал. 1 след проучване и анализ.

(3) Ограниченията по ал. 1 продължават до преодоляване на кризисния период, но не повече от шест месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен само веднъж със същата продължителност.


Чл. 5. (1) Цените за обществените превози на пътници и товари се образуват свободно на основата на търсенето и предлагането.

(2) Превозвачите са длъжни да обявяват пред клиентите си цените и условията за превоза по начин, определен от министъра на транспорта.


Глава втора

Лицензиране и регистриране

(Загл., изм.-ДВ, бр. 11 от 2002 г.)

Чл. 6. (Изм.-ДВ, бр. 99 от 2003 г.) (1) Обществен превоз на пътници и товари може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация-за извършване на таксиметрови превози на пътници, и други документи, които се изискват от този закон. Неразделна част от лиценза и удостоверението за регистрация е списък на превозните средства, с които се извършват превозите.

(2) Лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за:

1. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5 тона или максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;

2. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;

3. превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, държавните предприятия "Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване", свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи.


Чл. 7. (1) Министърът на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон по предложение на Главна дирекция "Автомобилна администрация".

(2) (Изм.-ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г.) Лицензия за извършване на превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за:

1. благонадеждност (добра репутация);

2. професионална компетентност;

3. финансова стабилност.

(3) Условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта.

(4) (Нова-ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г.) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност.

(5) (Нова-ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование-за международните превози, и най-малко основно образование-за вътрешните превози.

(6) (Нова-ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г.) Изискванията за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчния процесуален кодекс или са разсрочени по реда на Кодекса за социално осигуряване. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал. 3.


Чл. 7а. (Нов-ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г.) (1) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с пътни превозни средства, които отговарят на изискванията за транспортна годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.


Чл. 8. (1)(Изм.-ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Лицензът е личен и не подлежи на преотстъпване.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 11 от 2002 г.) Лицензията се издава за срок 5 години.

(3)(Изм.-ДВ, бр. 99 от 2003 г.)Срокът на лиценза се продължава за нови 5 години, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл.7, ал. 3.

(4) (Нов-ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Издаването на лиценза или продължаването на срока му се извършва в едномесечен срок от подаване на заявлението


Чл. 9. (Изм.-ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г.) (1) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице отказва издаването на лиценз или продължаването на срока му в случаите, когато:

1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 7, ал. 2;

( Изм.-ДВ, бр.99 от 2003 г.) 2. издаденият лиценз на превозвача е бил отнет през последните две години.

(Нов-ДВ, бр. 99 от 2003 г.)3. 3. са налице условията по чл. 4.

(2) Отказът от издаване или за продължаване срока на лиценза се мотивира.


Чл. 10. (Изм.-ДВ, бр. 99 от 2003 г.) При смърт на физическото лице-едноличен търговец, или при преобразуване на превозвача правата му, произтичащи от лицензът, преминават върху неговия правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до лицензиращия орган за отразяване на промяната в лиценза, ако са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 2.


Чл. 11. Правата, произтичащи от лиценза, се прекратяват:

1. по решение на лицензиращия орган, когато:

(Изм.-ДВ, бр.99 от 2003 г.) а) лицензът е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;

б) (Изм.-ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г.) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2;

в) (Изм.-ДВ, бр. 11 от 2002 г.) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени законът и подзаконовите нормативни актове, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна, паспортният и митническият режим в Република България или в чужбина;

г) (Нова-ДВ, бр. 11 от 2002 г.) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността.

2. по молба на нейния притежател;

3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лиценза;

4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;

5. с изтичане на срока, за който е издадена;

6. (Отм.-ДВ, бр. 11 от 2002 г.)


Чл. 12. (Нов-ДВ, бр.99 от 2003) (1) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.

(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", където се води регистър.

(3) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва:

1. да подадат заявление до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", комплектувано с документите, определени в наредбата по чл. 7, ал. 4 ;

2. да отговарят на изискванията за благонадеждност, посочени в чл.7, ал.5;

3. да отговарят на изискванията за професионална компетентност, посочени в чл.7, ал. 4;

(4) При непълноти на представените документи по ал. 3 Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.

(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите по ал. 4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на чл. 7, ал.4 и 5 и са приложили документите по ал. 3.

(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на чл. 7 ал. 4 или 5 или не е комплектувало заявлението с документите, определени в наредбата по чл.7 ал. 4, и уведомява лицето за това.

(7) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(8) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява:

1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:

а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;

б) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл.7 ал. 4 или 5;

в) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него;

г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;

2. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;

3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на удостоверението за регистрация;

4. с прекратяването на дейността на едноличния търговец.


Чл. 12а. (Нов-ДВ, бр.99 от 2003 г.) (1) В регистъра по чл.12 ал. 2 се вписват:

1. пореден номер и дата на регистрацията;

2. фирма, седалище и адрес на управление на търговеца;

3. номер по БУЛСТАТ;

4. номер на издаденото удостоверение за регистрация;

5. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.

(2) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.

(3) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

(4) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл.12 ал. 2, както и за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта и съобщенията


Чл. 12б. (Нов-ДВ, бр.99 от 2003 г.)

(1) Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци или юридически лица, които притежават удостоверение за регистрация.

(2) Регистрация не се изисква за:

1. превоз на пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от осем;

2. превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5 т или с максимално допустима маса до 3,5 т, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;

3. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;

4. превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, държавните предприятия "Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване", свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи.

(3) Регистрацията на лицата по ал. 1 се извършва от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", където се води регистър.

(4) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 трябва да подадат заявление до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", комплектувано с документите, определени в наредбата по чл. 12в, ал. 4.

(5) При непълноти на представените документи Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.

(6) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по ал. 5 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата.

(7) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не е комплектувало заявлението с документите, определени в наредбата по чл. 12в, ал. 4, и уведомява лицето за това.

(8) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(9) Правото да се извършва превоз за собствена сметка се прекратява:

1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:

а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;

б) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;

2. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;

3. с прекратяването на юридическото лице на притежателя на удостоверението за регистрация;

4. с прекратяването на дейността на едноличния търговец.


Чл. 12в. (Нов-ДВ, бр.99 от 2003 г.)

(1) В регистъра по чл.12 б, ал. 3 се вписват:

1. пореден номер и дата на регистрацията;

2. наименование, седалище и адрес на едноличния търговец или на юридическото лице;

3. номер по БУЛСТАТ;

4. номер на издаденото удостоверение за регистрация.

(2) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.

(3) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Aвтомобилна администрация" или на упълномощено от него длъжностно лице.

(4) Условията и редът за регистрация и за извършване на превози за собствена сметка се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.


Чл. 13. За превоза на специфични товари (товари със специфични свойства), като: малотрайни хранителни продукти, живи животни, птици и други, министърът на транспорта може да определи специални правила за превозвачите и превозните средства и да постави допълнителни изиск-вания за извършване на вътрешни превози.


Чл. 14. (Изм.-ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г.) (1) Превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и на наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

(2) (Изм.-ДВ, бр.99 от 2003 г.) Водачите, извършващи превози на опасни товари, трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и удостоверение за успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация е със срок на валидност 5 години.

(3) Валидността на удостоверението по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на удостоверението му водачът е завършил опреснителен курс и е положил успешно съответния изпит.

(4) (Изм.-ДВ, бр.99 от 2003 г.) Лицата по осъществяващи превози на опасни товари и/или, товарене и разтоварване на опасни товари, са длъжни да ползват един или повече консултанти по безопасността при превоза на опасните товари.

(5)(Изм.-ДВ, бр.99 пт 2003 г., бр.99 от 2003 г.) Консултантите по безопасността при превоза на опасните товари трябва да притежават познания, придобити чрез посещения съответни в курсове за професионално обучение, и удостоверение, издадено след успешно положен изпит. се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е със срок на валидност 5 години за съответния вид товари.

(6)(Изм.-ДВ, бр.99 от 2003 г.) Условията и редът за издаване на удостоверения за завършен курс за професионално обучение на водачите по ал. 2 и на консултантите по безопасността при превоза на опасни товари по ал. 5 се определят с наредбата по ал. 1.

(7)(Нов-ДВ, бр.99 от 2003 г.)Контролът при превозите на опасни товари се осъществява по ред, определен в наредбата по ал. 1.


Чл. 14а. (Нов-ДВ, бр.99 от 2003 г.)

(1) Курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел с разрешение на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Обучението се извършва по учебна документация, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

(3) Разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността на превоза на опасни товари се издава, когато учебните кабинети, преподавателите, учебните помагала и средствата за провеждане на практически упражнения отговарят на изискванията на наредбата по чл. 14,ал. 1.

(4) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.

(5) Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) Разрешението се издава за срок 5 години.

(7) Срокът на разрешението може да бъде продължен за нови 5 години, когато лицето по ал. 1 е направило писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на разрешението и отговаря на изискванията на наредбата по чл.14, ал. 1.

(8) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:

1. с отнемането на разрешението;

2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;

3. с прекратяването на юридическото лице;

4. с изтичането на срока, за който е издадено;

5. по молба на неговия притежател.

(9) Разрешението се отнема, когато се установи, че е издадено въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението, определени в наредбата по чл.14, ал. 1.

(10) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта и съобщенията или на упълномощено от него длъжностно лице.

(11) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(12) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.


страница:  1 2 3 4 5 6 7
© 2004 Рила Ру       Разработка и продвижение сайта: Рила Веб
Яндекс цитирования Rambler's Top100