Распоряжение о применении главы V Законa о болгарском гражданстве

Распоряжение о применении главы V Законa о болгарском гражданстве
страница: 1

страница:  1 | 2 |

 
Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство

Обн., ДВ, бр. 19 от 2 март 1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 51 от 2001 г., изм. и доп., ДВ, бр. 111 от 2002 г., бр. 3 от 11 януари 2005 г.


Чл. 1. (1) (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)За придобиване на българско гражданство по натурализация, за възстановяване или освобождаване от българско гражданство заинтересуваното лице подава писмена молба до министъра на правосъдието и всички необходими по тази наредба документи. Молбата съдържа опис на приложените документи.

(2) Когато лицето не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или от настойника му. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

(3) Лице от 14- до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

(4) При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите им към молбата по ал. 1 се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.


Чл. 2. (1) Молбата по чл. 1 съдържа:

1. (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)имената по акт за раждане; при промяна на някое от имената молителят представя документ, удостоверяващ промяната - удостоверение за сключен граждански брак или съдебно решение;

2. постоянен адрес на молителя в страната или в чужбина; молителят, живеещ в чужбина, може да посочи лице, живеещо в Република България, и адреса му, на което да се връчват съобщения във връзка с молбата;

3. обстоятелствата, поради които се иска придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.

(2)Лицата от български произход, които желаят промяна на имената по чл.20 от Закона за гражданската регистрация, вписват искането си в молбата

(3) (Досегашният текст на ал. 2, изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)Заинтересуваното лице подава молбата лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице. Молбите, подадени по пощата или чрез пълномощника, трябва да бъдат с нотариално заверен подпис.


Чл. 3. (1) (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)Живеещите в чужбина могат да подадат молбата и другите необходими документи според тази наредба в дипломатическото или консулското представителство на Република България.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)Дипломатическите и консулските представителства препращат получените молби и другите необходими документи чрез Министерството на външните работи в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, като дават необходимите сведения за молителя със задължително становище.


Чл. 4. (Изм. и доп.-ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Лицата по чл. 12 и чл. 13, т. 3 и 4 от закона представят:

1. акт за раждане;

2. удостоверение от Министерството на вътрешните работи за разрешено постоянно пребиваване; в него се посочва срокът на разрешеното постоянно пребиваване, изтекъл до издаването му;

3. свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят; ако той постоянно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи;

4. документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България;

5. удостоверение от работодателя, че лицето работи по трудов договор, или от съответната данъчна служба за декларирани доходи за предходната година, както и документ от Националния осигурителен институт, удостоверяващ внасянето на задължителните осигурителни вноски;

6. документ за владеене на български език;

7.(Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.) медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия (ЛКК) на лечебното заведение, обслужващо лицето по местоживеене, удостоверяващ, че лицето не страда от заболяванията по чл.61, ал.1, чл.146, ал.1, т.1 и 2 от Закона за здравето, както и от полово предавани заболявания; при липса на ЛКК документът се издава от общоболничната ЛКК на съответната районна или областна болница ;

8. декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция;

9. (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)актуална снимка паспортен формат и фотокопие на документ, удостоверяващ самоличността на молителя ;

10. (Отм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.);

11. документ за внесена държавна такса.

12. документ от съответните чуждестранни органи за това, че молителят се е освободил от досегашното му гражданство; ако няма такъв документ, той следва да се представи в двугодишен срок след получаване на съобщението, че Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието е одобрил молителя за даване на българско гражданство.


Чл. 5. (Изм.-ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Лицата по чл. 13, т. 1 от закона представят освен посочените в чл. 4 документи и удостоверение от съответната община за семейно положение и наличие на сключен граждански брак преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата


Чл. 5а. (Нов.-ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Лицата по чл. 12 и 13 от закона заедно с документа за освобождаване от досегашното им гражданство в случаите по чл. 4, т. 12, изречение второ, представят и актуализиран документ по чл. 4, т. 5.


Чл. 5б. (Нов.-ДВ, бр. 51 от 2001 г.) (1) Лицата по чл. 13а от закона представят:

1. (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)удостоверение от Държавната агенция за бежанците за предоставен статут на бежанец, в което е посочена датата на предоставяне;

2. свидетелство за съдимост от Република България;

3. документите, посочени в чл. 4, т. 1 и т. 4-11.

(2) При обективна невъзможност на лицето по ал. 1 да представи акт за раждане то се идентифицира съобразно издадения му от българските власти документ за самоличност.


Чл. 5в. (Нов.-ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Лицата по чл. 14 от закона представят документите по чл. 4 с изключение на посочения в т. 12.


Чл. 6. (Изм. и доп.-ДВ, бр. 51 от 2001 г.) (1) Лицата по чл. 15 от закона представят:

1. (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)по т. 1 на чл.15 от закона-официален документ, издаден от български или чуждестранен компетентен орган, в който се съдържат данни относно народността на лицето или неговите възходящи (актове за раждане, регистри по гражданското състояние и др.), а при невъзможност да се представят такива документи-удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина;

2. по т. 2 на чл. 15 от закона - влязло в сила решение за допускане на пълно осиновяване и удостоверение, че осиновителят е български гражданин.

3. по т. 3 на чл. 15 от закона-удостоверение, че единият родител е български гражданин или е починал като такъв.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)Молителите по ал. 1 представят и всички посочени в чл. 4 документи, с изключение на тези по т. 2, 5 и 6, като документът по т. 7 се издава от съответните чуждестранни медицински органи, ако молителят живее в чужбина.


Чл. 7. За придобиване на българско гражданство по чл. 16 от закона се представят:

1. предложение по чл. 30 от закона;

2. (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)писмено съгласие на лицето, което ще придобива българско гражданство с нотариално заверен подпис ;

3.(Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.) документите, посочени в чл. 4, т. 1, 3 и т. 7 - 11, като документът по т. 7 се издава от съответните чуждестранни органи, ако молителят живее в чужбина.


Чл. 8. Лицата от 14- до 18-годишна възраст представят молба в съответствие с чл. 2 и документите, посочени в чл. 4, т. 1 и т. 8 - 11, както и удостоверение за българското гражданство на родителите или на преживелия от тях.


Чл. 9. Лицата по чл. 18 от закона представят документ, удостоверяващ българското гражданство на родителя или осиновителя, както и документите, посочени в чл. 4, т. 1 и т. 8-11.


Чл. 10. За освобождаване от българско гражданство молителят представя:

1. документ, удостоверяващ придобиването на чуждо гражданство или наличието на открита процедура за придобиването на чуждо гражданство;

2. документ за постоянно пребиваване в чужбина;

3. документите по чл. 4, т. 8 - 11.


Чл. 11. (Изм. и доп.-ДВ, бр. 51 от 2001 г.) (1) Към молбата за възстановяване на българско гражданство се представят документите, посочени в чл. 4, т. 1, 2, 3, 4 и т. 7 - 11.

(2) Лицата от български произход по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на закона представят посочените в ал. 1 документи с изключение на разрешението за постоянно пребиваване в Република България.


Чл. 12. (1) Предложение за отмяна на натурализация или лишаване от българско гражданство се прави от главния прокурор до министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

(2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция може и сам да направи предложение до Президента на Република България за отмяна на натурализацията или лишаване от българско гражданство.

(3) Към предложенията по предходните алинеи се представят доказателства за обстоятелствата, на които се основава искането.


Чл. 13. По всяка молба и предложение по тази наредба в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се образува преписка с номер, в която се прилагат всички документи.


Чл. 14. (Изм.-ДВ, бр. 51 от 2001 г., бр. 3 от 2005 г.) Ако молбата и приложенията към нея не отговарят на изискванията на закона и наредбата, те не се приемат, а ако са приети или изпратени по пощата или чрез съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България, се връщат на молителя, без да се разглеждат, като се посочват основанията за това. Това правило се прилага и по отношение на предложенията по чл.16 от закона


Чл. 14а.(Нов-ДВ, бр. 3 от 2005 г.) (1) Във връзка с производството по придобиване и възстановяване на българско гражданство Министерството на правосъдието или дипломатическото или консулското представителство на Република България по постоянното местопребиваване на молителя при необходимост провежда събеседване с него за установяване на обстоятелствата по чл.2.

(2) Събеседването се извършва от съответните длъжностни лица на Министерството на правосъдието или на дипломатическото или консулското представителство.

(3) Ако молбата се подава лично събеседването се извършва в същия ден. В останалите случаи за времето и мястото на събеседването молителят се уведомява на посочения от него адрес.

(4) За проведеното събеседване се съставя протокол, който се подписва от съответното длъжностно лице и молителя и се прилага към преписката.

(5) Не се провежда събеседване с лицата, ненавършили 18 годишна възраст.


Чл. 15. (1) (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.)За установяване на българско гражданство по чл. 39 от закона заинтересуваното лице подава заявление по образец, утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. В случая намират приложение правилата на чл. 1, ал. 2 и 3 и чл. 2, ал. 2.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Към заявлението се прилагат:

1. акт за раждане;

2. документ, удостоверяващ датата и начина на напускане на страната;

3. справка по регистрите за гражданското състояние от съответната община или кметство относно гражданството на лицето.

4. (Нова-ДВ, бр. 111 от 2002 г., бр. 3 от 2005 г.) актуална снимка паспортен формат-2 бр

(3) (Нова-ДВ, бр. 51 от 2001 г., изм.-ДВ, бр. 111 от 2002 г., бр. 3 от 2005 г.) Заинтересуваното лице подава заявлението и документите по ал. 1 и 2 чрез общината по постоянния му адрес или чрез общината по местожителство или постоянен адрес преди напускане на страната, която ги изпраща служебно на Министерството на правосъдието.


страница:  1 | 2 |
© 2004-2005 Рила Ру  Разработка и продвижение сайта: Рила Веб
Яндекс цитирования Rambler's Top100