Закон о гражданской авиации в Республике Болгария

Закон о гражданской авиации в Республике Болгария

страница:  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Обн., ДВ, бр. 94 от 1.12.1972 г., изм., бр. 30 от 1990 г., изм. и доп., бр.16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., изм., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г.

Глава I
Общи положения

Чл. 1. (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.)Този закон урежда обществените отношения, свързани с гражданското въздухоплаване в Република България и с осигуряването на безопасността и сигурността му.


Чл. 2. (1) (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) Република България има пълен и изключителен и неотменим суверенитет върху въздушното пространство над своята територия, включително над вътрешните и териториалните й води.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) Министерският съвет определя зоните във въздушното пространство, в които може да се ограничава въздухоплаването.


Чл. 2а. (Нов-ДВ, бр. 85 от 1998 г.) (1) Организацията и контролът за използване на гражданското въздушно пространство, както и ръководството и контролът на въздухоплаването в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България се осъществяват по ред, определен от министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на отбраната определят реда за въвеждане и правилата за работа на eдинната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство.

(3) Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на отбраната определят реда за използване на въздушното пространство при прехода към военен контрол и ръководство на въздушното пространство при повишаващи се нива на извънредни условия.


Чл. 3. (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) Гражданско въздухоплаване е всяко въздухоплаване, извършвано с гражданско въздухоплавателно средство и предназначено за:

1. превоз на пътници, багажи, товари и поща по въздуха;

2. обслужване на селското, горското и други отрасли на стопанството;

3. геоложки, географски и други научни изследвания;

4. оказване на спешна медицинска помощ;

5. културно-просветни нужди, фотографиране и реклама;

6. борба с пожари, наводнения и други бедствия;

7. обучение, спорт и др.

(2) Граждански въздухоплавателни средства са всички въздухоплавателни средства с изключение на държавните.


Чл. 4. (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) На борда на въздухоплавателно средство, регистрирано в Република България, се прилагат българските закони освен в случаите, когато в ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор е предвидено друго.


Чл. 5. (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) (1) Въздухоплавателните средства, които осъществяват гражданско въздухоплаване, се регистрират по този закон.

(2) Въздухоплавателни средства, вписани в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, летят с национални и регистрационни опознавателни знаци на Република България.

(3) Гражданските въздухоплавателни средства за санитарни цели имат и знака на Червения кръст.

(4) (Изм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба за реда за определяне и нанасяне на регистрационните знаци.


Чл. 6. (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) (1) Български авиационни оператори извършват въздухоплавателни услуги в страната и в чужбина на основата на търговски договор, а при липса на такъв договор - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Чуждестранни авиационни оператори могат да извършват въздухоплавателни услуги в страната по силата на международен договор, по който Република България е страна, а при липса на такъв договор - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.


Чл. 7. (1) (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., предишен текст на чл. 7, изм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Превозът на пътници, багажи, товари и поща по редовни международни линии се извършва от български и чуждестранни въздушни превозвачи по силата на международни договори, страна по които е Република България.

(2) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Назначаването на български въздушен превозвач се извършва по силата на двустранни или многостранни международни договори.

(3) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Не се разрешава монополно положение на пазара на въздушен превозвач по линия за редовни въздушни превози, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Когато в международен договор има ограничения за броя български въздушни превозвачи, за честотите на експлоатация на линията или за предлагания капацитет, изборът се извършва от министъра на транспорта и съобщенията въз основа на конкурс или чрез възлагане, когато за участие в конкурса за дадена линия се е явил само един кандидат. Условията и редът за провеждане на конкурс за достъп до пазара на въздушни превозвачи се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.


Чл. 8. (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) (1) Министърът на транспорта и съобщенията ръководи и контролира гражданското въздухоплаване и гражданските въздухоплавателни средства и съоръжения на територията на Република България.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията осъществява правомощията си по ал. 1 чрез Гражданската въздухоплавателна администрация. Гражданската въздухоплавателна администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта и съобщенията със седалище в София.

(3) Министърът на транспорта и съобщенията с правилник определя структурата, дейността и функциите на Гражданската въздухоплавателна администрация.


Чл. 9. (Отм.-ДВ, бр. 30 от 1990 г.)


Чл. 10. (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) (1) (Изм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Въздухоплавателните средства могат да бъдат предоставяни за ползване на лизинг въз основа на писмен договор в страната или в чужбина със или без екипаж.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Български лизингодател или лизингополучател може да сключи договор за лизинг на въздухоплавателно средство със или без екипаж (съответно мокър или сух лизинг) след предварително писмено одобрение на ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) (Изм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Когато български авиационен оператор е страна по договор за лизинг на въздухоплавателно средство за срок по-дълъг от 30 дни, договорът за лизинг се вписва в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства в Република България.

(4) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Когато български авиационен оператор предоставя на чуждестранен авиационен оператор въздухоплавателно средство по договор за сух лизинг и не се предвижда отписване на въздухоплавателното средство от регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, одобрението по ал. 2 се дава при условие че:

1. държавата на авиационния оператор е ратифицирала по съответния ред Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 1980 г., по отношение на чл. 83 bis;

2. въздухоплавателната администрация на държавата на авиационния оператор подпише споразумение за поемане на всички или на част от функциите и задълженията на държавата на регистрация по отношение на въздухоплавателното средство.

(5) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Заявлението за получаване на предварително одобрение по ал. 2 се подава от българския авиационен оператор до ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и съдържа:

1. име и адрес на лизингодателя и лизингополучателя;

2. вид на лизинга;

3. причина и цел на лизинга;

4. начална дата и срок на договора за лизинг;

5. тип и регистрационни знаци на въздухоплавателното средство;

6. държавата на регистрация на въздухоплавателното средство;

7. наименование на българския авиационен оператор, под чието свидетелство за авиационен оператор ще бъде експлоатирано въздухоплавателното средство, съответно копие от свидетелството за авиационен оператор или друг равностоен документ на чуждестранния авиационен оператор;

8. наименование на авиационния оператор или на лицето, под чийто търговски контрол и търговски права ще бъде експлоатирано въздухоплавателното средство;

9. подробно описание на планираната дейност, включително редовни или нередовни въздушни услуги, превоз на пътници, превоз на товари, регион на опериране, дестинации и летища;

10. базово летище и имената на лицето или на лицата, които осъществяват техническото поддържане и ремонта на въздухоплавателното средство.

(6) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Към заявлението по ал. 5 се прилага и копие от проекта на договор за лизинг.

(7) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Одобрението се дава за срока на действие на договора за лизинг с изключение на случаите, когато въздухоплавателното средство се експлоатира по договор за мокър лизинг. В тези случаи одобрението се дава за срок до 6 месеца.

(8) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" разглежда постъпилите заявления в срок 10 дни от датата на постъпването им, а в случаите по ал. 4-в срок 20 дни. При необходимост може да се даде срок за отстраняване на несъответствията или непълнотите в заявлението.

(9) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" писмено уведомява заявителя за решението си и го мотивира.

(10) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Всички условия, свързани с осигуряването на безопасна експлоатация на въздухоплавателното средство, които са част от одобрението по ал. 2, задължително се отразяват в договора за лизинг.

(11) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Отказът за издаване на одобрение подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(12) (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба за прилагане на чл. 83 bis от Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 1980 г., за изискванията при сключване на договор за лизинг на въздухоплавателно средство.


Чл. 11. (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) (1) Пътниците, екипажите, багажите, товарите, пощата и пратките подлежат на контрол във връзка със сигурността и безопасността на полетите.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията, министърът на вътрешните работи и министърът на финансите определят с наредба условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване.


Чл. 12. Разпоредбите на този закон се прилагат към:

а) българското гражданско въздухоплаване, а в случаите, предвидени от закона, и към чуждото гражданско въздухоплаване;

б) (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) всички въздухоплавателни средства, вписани в държавния регистър на Република България, включително и когато се намират в чужбина, както и за спортните и учебните въздухоплавателни средства;

в) (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) държавните въздухоплавателни средства, когато изпълняват полети под управлението на гражданските органи за обслужване на въздушното движение.


Чл. 13. Вещни права върху въздухоплавателни средства се уреждат по закона на страната, където въздухоплавателното средство е вписано.


Чл. 14. (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) Формата и условията за действителност на договора за прехвърляне на собственост върху въздухоплавателно средство се определят от законите на страната, където се сключва договорът.


Чл. 15. Възнагражденията за оказана помощ от и на въздухоплавателно средство се определят от закона на страната, където е вписано въздухоплавателното средство, което е оказало помощта.


Чл. 16. (Изм.-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) Физическите и юридическите лица, които експлоатират въздухоплавателни средства, ръководят летища или обслужват въздушното движение във връзка с осъществяване на гражданското въздухоплаване, предоставят на Министерството на транспорта и съобщенията статистическа информация, свързана с дейността им, при условия и по ред, определени от министъра на транспорта и съобщенията.


Чл. 16а. (Нов-ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., изм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Министърът на транспорта и съобщенията ръководи и контролира гражданското въздухоплаване, като:

1. организира участието на Република България в международните организации по въздухоплаване, член на които е Република България;

2. организира и координира използването на въздушното пространство за нуждите на гражданското въздухоплаване;

3. (Изм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) съгласува издаването на разрешения за изграждане на обекти от инфраструктурата на въздухоплаването;

4. (Отм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.)

5. прилага и развива Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;

6. определя норми, правила и процедури в областта на гражданското въздухоплаване, включително условията и реда за превоз на опасни товари;

7. (Изм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) определя с наредби условията и реда за издаване, изменяне, ограничаване, спиране и отнемане на удостоверения, свидетелства, одобрения, разрешения и лицензи по този закон;

8. определя условията за водене на съответните регистри и базата данни за освидетелстваните обекти и лица;

9. ръководи управлението на летища за обществено ползване, когато не са отдадени на концесия;

10. (Изм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) издава наредба за общите правила за обезщетяване на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство по редовна въздушна линия;

11. (Изм.-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) определя с наредби изискванията относно тарифите за редовни и чартърни въздушни превози, както и общите правила за въвеждане и използване на компютризирани системи за резервации;

12. осъществява и други правомощия, определени със закон или с международен договор, страна по който е Република България.

13. (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) утвърждава инвестиционните програми на юридическите лица, ползващи средства от таксите по чл. 120;

14. (Нова-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) издава наредба за работното време на авиационния персонал, притежаващ свидетелства за правоспособност.


Чл. 16б. (Нов-ДВ, бр. 52 от 2004 г.) (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изпълнява регулаторни и контролни функции на държавата за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването, като:

1. изпълнява функциите на гражданска въздухоплавателна администрация в съответствие с международните договори в областта на гражданското въздухоплаване, по които Република България е страна;

2. контролира гражданското въздухоплаване, гражданските летища и летателните площадки, гражданските въздухоплавателни средства, аеронавигационните и други съоръжения, свързани с гражданското въздухоплаване на територията на страната, независимо от собствеността им;

3. контролира спазването на този закон и на подзаконовите нормативни актове, като издава задължителни предписания в предвидените от закона случаи;

4. контролира действията на физическите и на юридическите лица във връзка със сигурността и безопасността на гражданското въздухоплаване;

5. води предвидените от закона регистри;

6. съгласува устройствените схеми и планове, включващи терени на летища, и инвестиционните проекти за изграждане на обекти в района на летищата и тяхната околност в обхвата на нормативно определените сервитутни зони и зоните на влияние, както и на въздушните трасета във връзка с осигуряване на сигурността и безопасността на въздухоплаването;

7. разследва инциденти с въздухоплавателни средства в страната или разпорежда разследването да се извърши от въздушния превозвач, авиационния оператор, летищната администрация или ръководството на въздушното движение, имащи отношение към инцидента; след завършване на разследването уведомява за резултатите специализираното звено по чл. 16г;

8. предлага за издаване от министъра на транспорта и съобщенията на подзаконови актове в областта на гражданското въздухоплаване;

9. осъществява координацията между ведомствата и юридическите лица в областта на въздухоплаването във връзка със сигурността и безопасността на полетите;

10. контролира осигуряването на охраната на зоните за сигурност на гражданските летища;

11. поддържа единна база данни и издава идентификационни карти и пропуски на физически и на юридически лица, както и на моторни превозни средства, за достъп до зоните за сигурност на гражданските летища за обществено ползване;

12. контролира прилагането на изискванията за опростяване на процедурите при обслужването на пътниците, обработката и обслужването на въздухоплавателни средства, багажи, товари и поща;

13. контролира изпълнението от юридическите лица на функциите, поети като задължение от държавата по силата на международни договори и в съответствие с действащите стандарти, правила и категории за осигуряване на въздухоплаването;

14. разпорежда задържане излитането на въздухоплавателни средства в предвидените от закона случаи;

15. организира набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за обектите по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създаването на специализирани карти, регистри и информационни бази данни;

16. събира такси в предвидените от закона случаи;

17. изпълнява и други функции, предвидени от закон.

(2) Контролните функции на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" се осъществяват от инспектори по въздухоплаването, назначени със заповед на ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".

(3) Инспекторите имат право:

1. на свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти за извършване на проверки по сигурността и безопасността на въздухоплаването;

2. да изискват необходимите данни, сведения, обяснения, оперативна и друга информация от съответните длъжностни лица, включително за правоспособността на персонала, както и всяка друга информация, свързана със спазване на законодателството в областта на гражданското въздухоплаване;

3. да съставят актове за административни нарушения по този закон;

4. да дават задължителни писмени предписания за осигуряване спазването на нормативните актове в областта на въздухоплаването и гарантиране на сигурността и безопасността на гражданското въздухоплаване, с които предписват отстраняване в определен срок на установени нарушения, свързани с безопасността на полетите;

5. да правят предложения за спиране, прекратяване, отнемане и ограничаване на правата по издадените лицензи, разрешения, свидетелства, удостоверения и одобрения.

(4) За резултатите от проверките инспекторите съставят констативен протокол, към който прилагат събраните доказателства. Протоколът се предявява на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в 7-дневен срок от връчването му.

(5) Въз основа на резултатите от проверките ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" налага административни наказания или принудителни административни мерки, или прекратява, спира, отнема или ограничава правата, произтичащи от издадените лицензи, разрешения, свидетелства, удостоверения и одобрения.


страница: 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
© 2004 Рила Ру       Разработка и продвижение сайта: Рила Веб
Яндекс цитирования Rambler's Top100