Закон о гражданской регистрации

Закон за гражданската регистрация

страница:  1 2 3 4 5 6 7

Обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм., ДВ, бр. 28, 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 15 юли 2003 г.

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България.

(2) Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението.

(3) Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.


Чл. 2. (1) Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон.

(2) Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт.


Чл. 3. (1) В регистрите за гражданското състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички български граждани и за чужденците, намиращи се на територията на Република България.

(2) В регистрите на населението се вписват:

1. всички български граждани;

2. чужденците, които са:

а) получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

б) без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България;

в) (Изм.-ДВ, бр. 54 от 2002 г.) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България.


Чл. 4. (1) Вписването в регистрите за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието.

(2) Вписването в регистрите на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица.

(3) Кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината.


Чл. 5. При гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които:

1. определят тяхната самоличност;

2. определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен;

3. отразяват постоянния и настоящия адрес;

4. отразяват степента и вида на образованието;

5. показват наличието на правни ограничения.


Чл. 6. Данните от гражданската регистрация подлежат и на компютърна обработка. Те се съхраняват в документални и картотечни регистри и в автоматизирани информационни фондове.


Чл. 7. Данните от гражданската регистрация се предоставят на:

1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. държавни органи съобразно законоустановените им правомощия;

3. български и чуждестранни юридически лица, въз основа на закон или акт на съдебната власт.


Глава втора

ГРАЖДАНСКА РЕГИСТРАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Раздел I

Общи положения

Чл. 8. (1) Основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните:

1. име;

2. дата-ден, месец, година, и място на раждане;

3. пол;

4. гражданство;

5. единен граждански номер.

(2) В данните за гражданската регистрация на чужденците в Република България се включва и личният номер на чужденеца.


Чл. 9. (1) Името на гражданите на Република България и на чужденците, родени на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

(2) Името на чужденците и на българските граждани, родени извън територията на Република България, се вписва в регистрите за гражданско състояние и в регистрите на населението, както е изписано в националния им документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои.


Чл. 10. (1) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българско гражданство се определят от Закона за българското гражданство.

(2) Гражданството на чужденец се установява от документа за самоличност, с който е влязъл в страната.


Чл. 11. (1) Единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

(2) Начинът на формиране и редът за определяне и коригиране на единния граждански номер се регламентират в правилник за функционирането на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), приет от Министерския съвет.


Раздел II

Имена на българските граждани

Чл. 12. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.

(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.

(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.


Чл. 13. Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейната, етническата или религиозната традиция на лицето.


Чл. 14. (1) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейната, етническата или религиозната традиция на лицето налагат друго.

(2) Всяко лице при встъпване в граждански брак може да вземе за фамилно име или да добави към фамилното си име фамилното или бащиното име на другия съпруг.

(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.

(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.


Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.

(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.


Чл. 16. (1) Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на този закон.

(2) Името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон.


Чл. 17. Името на дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице.


Чл. 18. (1) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите и детето, ако е навършило 14 години. При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон. При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите и детето, ако е навършило 14 години.

(2) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.


Чл. 19. (1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

(2) Лице от български произход, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на бързите производства по Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.)

(6) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.)


страница:  1 2 3 4 5 6 7
© 2004 Рила Ру       Разработка и продвижение сайта: Рила Веб
Яндекс цитирования Rambler's Top100