Закон о стимулировании занятости в Республике Болгария

Закон о стимулировании занятости в Республике Болгария

страница:  1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |

Обр., ДВ, бр. 112 от 29 декември 2001 г., изм. и доп., ДВ, бр. 54, 120 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 86 от 30 септември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 114 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 81 от 17 септември 2004 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения при:

1. насърчаването и подпомагането на заетостта;

2. професионалното информиране и консултиране, обучението за придобиване на професионална квалификация на безработни и на заети лица;

3. посредничеството по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни и на български и чуждестранни граждани в Република България.


Чл. 2. При осъществяване на правата и задълженията по този закон не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания.


Чл. 3. Държавата осъществява политиката по заетостта в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работодателите и на работниците и служителите и с представители и на други юридически лица с нестопанска цел.


Глава втора

ОРГАНИ ПО ЗАЕТОСТТА
Раздел I

Централни органи по заетостта

Чл. 4. (1) Министерският съвет определя държавната политика по заетостта.

(2) По предложение на министъра на труда и социалната политика Министерският съвет приема ежегодно Национален план за действие по заетостта.

(3) (Нова-ДВ, бр. 26 от 2003 г.) След съгласуване с Националния съвет за насърчаване на заетостта министърът на труда и социалната политика след изтичане на шестте месеца от финансовата година може да преразпределя неусвоени средства от едни региони и/или програми и мерки към други региони и/или програми и мерки, които могат да усвоят допълнително средства.


Чл. 5. (1) Органите на изпълнителната власт създават условия за насърчаване на заетостта на гражданите, които искат и могат да работят и активно търсят работа, като използват предоставените им от този закон права.

(2) Органите на изпълнителната власт провеждат политиката по насърчаване на заетостта и по обучение за придобиване на професионална квалификация на лицата извън системата на народната просвета и висшето образование.


Чл. 6. (1) Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика за насърчаване заетостта на безработните и по обучение за придобиване на професионална квалификация на безработни и заети лица и осигурява защита на националния пазар на труда.

(2) Министерството на труда и социалната политика съвместно с другите министерства и социалните партньори разработва ежегодно Национален план за действие по заетостта.


Чл. 7. (1) (Изм.-ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално информиране и консултиране, професионално и мотивационно обучение на безработни и заети лица, както и за извършване на посреднически услуги по заетостта, се създава Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика.

(2) Агенцията по заетостта е изпълнителна агенция-второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище в София.

(3) Агенцията по заетостта се представлява и ръководи от изпъ

лнителен директор.

(4) В своята дейност изпълнителният директор на Агенцията по заетостта се подпомага от съвет, който се състои от представители на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.

(5) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията по заетостта, броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.


Чл. 8. (1) Създава се Национален съвет за насърчаване на заетостта към министъра на труда и социалната политика като постояннодействащ орган за сътрудничество и консултации при разработване на политиката по заетост.

(2) Националният съвет за насърчаване на заетостта се състои от равен брой представители, определени от Министерския съвет, представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище.

(3) По решение на Националния съвет за насърчаване на заетостта за участие в заседанията му могат да се канят представители и на други юридически лица с нестопанска цел.

(4) Председател на Националния съвет за насърчаване на заетостта е министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице.

(5) Националният съвет за насърчаване на заетостта приема правилник за устройството и дейността си.

(6) Националният съвет за насърчаване на заетостта:

1. обсъжда и дава становища по разработването и провеждането на политиката по заетостта и на Националния план за действие по заетостта;

2. периодично се информира за данните за състоянието на пазара на труда и за ефективността от прилаганите мерки и програми за насърчаване на заетостта;

3. предлага на Министерството на труда и социалната политика разработването на проекти на нормативни актове, мерки и програми за насърчаване на заетостта;

4. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с пазара на труда;

5. обсъжда проекти и дава становища по споразумения на Министерството на труда и социалната политика с други министерства, държавни институции и неправителствени организации за общи действия по въпросите на заетостта.

(7) Организационно-техническото обслужване на дейността на Националния съвет за насърчаване на заетостта се осигурява от Министерството на труда и социалната политика.


Раздел II

Регионални органи по заетостта

Чл. 9. (1) Държавната политика по заетостта и обучението за придобиване на професионална квалификация по региони се осъществява от областните администрации, органите на местно самоуправление съвместно с териториалните поделения на Агенцията по заетостта, териториалните поделения на министерства, организации и социалните партньори.

(2) По решение на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и с решение на областните съвети за регионално развитие се създават постоянни или временни комисии по заетостта.

(3) Председател на Комисията по заетостта към областния съвет за регионално развитие е областният управител или упълномощен от него представител на областната администрация.

(4) Правилникът за устройството и дейността на Комисията по заетостта се приема от областните съвети за регионално развитие.

(5) В Комисията по заетост при областния съвет за регионално развитие се включват представители на:

1. областната администрация и на общините на територията на областта;

2. териториалните поделения на Агенцията по заетостта;

3. министерствата и други държавни институции;

4. областните структури на представителните организации на работодателите и представителните организации на работниците и служителите;

5. отраслови и браншови организации;

6. юридически лица с нестопанска цел в региона, чиято дейност е свързана с проблемите на заетостта и обучението за придобиване на професионална квалификация;

7. други териториални структури.


Чл. 10. При осъществяване на дейността си Комисията по заетостта към областния съвет за регионално развитие се съобразява с приоритетите на:

1. Националния план за икономическо развитие;

2. Националния план за регионално развитие;

3. Националния план за действие по заетостта;

4. Областния план за развитие;

5. общинските стратегии и планове за развитие.


Чл. 11. (1) Организационно-техническото обслужване на Комисията по заетостта към областния съвет се извършва при условията и по реда на Правилника за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие.

(2) Членовете на комисиите по чл. 9 не получават възнаграждение за участието си в заседанията.


Чл. 12. (1) Към поделенията на Агенцията по заетостта се създава Съвет за сътрудничество, който осъществява пряко наблюдение и контрол върху провежданата политика по заетостта.

(2) Съветът за сътрудничество се състои от 9 членове-по един представител на поделението на Агенцията по заетостта, на териториалната структура на Министерството на образованието и науката и на общината и по трима представители на организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни.

(3) По решение на Съвета за сътрудничество за участие в заседанията му могат да се канят и представители на други юридически лица с нестопанска цел.

(4) Съветът за сътрудничество избира председател от своя състав на принципа на ротация за срок една година.

(5) Съветът за сътрудничество приема правилник за устройството и дейността си.


Чл. 13. Областният управител осигурява координация между националните и местните интереси по въпросите на заетостта при разработването и изпълнението на областни планове за регионално развитие и намаляване на безработицата и осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация.


Глава трета

ФИНАНСИРАНЕ НА АКТИВНАТА ПОЛИТИКА ПО ЗАЕТОСТТА

Чл. 14. (1) Ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България се осигуряват средства за финансиране на мерки и програми по активната политика по заетостта, приети от Министерския съвет.

(2) Финансиране на активната политика по заетостта се осъществява на основание на одобрени заявки от Министерството на труда и социалната политика при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.


Чл. 15. Агенцията по заетостта е администратор на следните приходи:

1. (Изм.-ДВ, бр. 26 от 2003 г.) такси по чл. 28, ал. 6;

2. такси за разрешения за извършване на дейност на свободна практика;

3. постъпления от рекламно-информационна и издателска дейност.


Чл. 16. Средствата за активна политика се изразходват за:

1. (Изм.-ДВ, бр. 26 от 2003 г.) програми и мерки за обучение за придобиване на професионална квалификация, мотивационно обучение и ограмотяване на безработни и заети лица;

2. програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта;

3. програми и мерки за насърчаване на безработните към самостоятелна заетост;

4. защита на вътрешния пазар на труда и за изпълнение на международни договори за обмен на работна сила, по които страна е Република България;

5. разработването на национални, браншови и регионални програми за заетост и обучение за придобиване на професионална квалификация;

6. реализация на проекти за социална интеграция на рискови групи на пазара на труда;

7. рекламно-информационната и издателската дейност, свързани със заетостта, безработицата и обучение за придобиване на професионална квалификация;

8. изследванията на пазара на труда, както и за набирането, обработката и разпространението на информация за пазара на труда и оценка на ефекта от прилагането на мерките и програмите на активната политика;

9. финансиране дейността на центрове за професионално обучение, създадени по силата на междуправителствени споразумения с акт на Министерския съвет;

10. разходи за транспорт, квартира и стипендии по време на обучението на безработни лица;

11. други разходи за увеличаване на заетостта, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет.


Глава четвърта

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, КОИТО ТЪРСЯТ РАБОТА,
И НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ

Раздел I
Общи положения

Чл. 17. (1) Лицата, които активно търсят работа, могат да ползват по този закон:

1. информация за обявени свободни работни места;

2. информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта;

3. посредничество по информиране и наемане на работа;

4. професионално информиране, консултиране и ориентиране;

5. професионално и мотивационно обучение;

6. включване в програми и мерки за заетост;

7. стипендия за обучение за придобиване на професионална квалификация.

(2) Работодателите могат да ползват по този закон:

1. информация за лицата, които активно търсят работа;

2. информация за програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта;

3. посредничество за наемане на работна сила;

4. включване в програми и мерки за заетост;

5. преференции и премии при запазване и/или увеличаване на заетостта;

6. премии за обучение за придобиване на професионална квалификация и/или стажуване.

(3) Условията и редът за предоставяне на услугите по ал.1 и 2 се определят с правилника за прилагане на този закон.


Раздел II
Регистрация, права и задължения на лицата, които активно търсят работа

Чл. 18. (1) Всеки български гражданин, който активно търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта.

(2) Активно търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи:

1. безработни;

2. заети, които желаят да сменят работата си;

3. учащи се, които желаят да работят през свободното си от учение време;

4. пенсионери.

(3) Правата по тази глава могат да упражняват и:

1. чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

2. лицата, на които е предоставено право на убежище;

3. (Изм.-ДВ, бр. 26 от 2003 г.) лицата, на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут;

4. лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

(4) Регистрацията се извършва по постоянен или настоящ адрес. Условията и редът за регистрация се уреждат с правилника за прилагане на този закон.

(5) (Изм.-ДВ, бр. 26 от 2003 г.) При регистрацията лицето декларира статуса си по ал. 2. В 7-дневен срок от промяната в декларираните обстоятелства лицето уведомява поделението на Агенцията по заетостта.

(6) Регистрацията на лицата по ал. 2 и 3 се удостоверява по ред, установен в правилника за прилагане на закона.


Чл. 19. (1) (Изм.-ДВ, бр. 26 от 2003 г.) За всяко регистрирано безработно лице се подготвя план за действие и график за посещения.

(2) Лицата, които активно търсят работа, могат да ползват правата по чл. 17, ал. 1, както следва:

1. безработните-по т. 1-7;

2. заетите, които желаят да сменят работата си, и учащите се, които желаят да работят през свободното си от учение време- по т. 1, 3 и 4;

3. пенсионерите-по т. 1 и 3.


страница:  1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
© 2004 Рила Ру       Разработка и продвижение сайта: Рила Веб
Яндекс цитирования Rambler's Top100