Закон об энергетике

Закон об энергетике

страница:  1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 |

Обн., ДВ, бр. 107 от 9 декември 2003 г., изм. и доп., ДВ, бр. 18 от 5 март 2004 г., в сила от 5 март 2004 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ и използване на възобновяеми енергийни източници, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.


Чл. 2. (1) Основните цели на този закон са създаване на предпоставки за:

1. качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ;

2. енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;

3. създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар;

4. енергийни доставки при минимални разходи;

5. устойчиво развитие на използването на възобновяеми енергийни източници, в т.ч. и производството на електрическа енергия от тях в интерес на опазването на околната среда;

6. насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия.

(2) Производството, вносът, износът, преносът, транзитният пренос, разпределението и търговията с електрическа и топлинна енергия и природен газ се извършват при гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, интересите на потребителите и националните интереси.


Глава втора

ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА

Раздел I

Държавно управление в енергетиката
Чл. 3. (1) Министерският съвет определя държавната политика в енергетиката.

(2) Министерският съвет приема Енергийна стратегия на Република България по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, която определя основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката.


Чл. 4. (1) Енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси:

1. разработва и внася за приемане от Министерския съвет Енергийна стратегия на Република България;

2. приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни общи прогнозни енергийни баланси на страната в съответствие с приетата стратегия;

3. внася за утвърждаване от Министерския съвет списък на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката;

4. определя със заповед задължителни показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия;

5. одобрява опис на необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия само в случаите, когато сигурността на снабдяването с електрическа енергия не може да бъде осигурена посредством действащия лицензионен режим по този закон, и обнародва описа в "Държавен вестник";

6. внася за утвърждаване от Министерския съвет опис на нови обособени територии за разпределение на природен газ и за изменение на съществуващи обособени територии за разпределение на природен газ, за които не е издадена лицензия, и го обнародва в "Държавен вестник";

7. одобрява програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката;

8. определя обща годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители, ползващи местни първични енергийни източници (на гориво), до 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за производството на електрическа енергия, консумирана в страната за всяка календарна година, по съображения за сигурност на снабдяването;

9. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници;

10. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални индикативни цели за насърчаване потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, и изготвя годишни доклади за постигане на целите;

11. определя минимални задължителни количества за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и за производство на електрическа енергия по високоефективен комбиниран начин;

12. прави предложения за създаване и съхраняване на държавни резерви и военновременни запаси в енергетиката;

13. утвърждава нормативи за резервите на горива, необходими за сигурно енергоснабдяване;

14. внася в Министерския съвет предложение за отпускане на държавни помощи на определени субекти и/или дейности в енергетиката;

15. осъществява контрол в предвидените от този закон случаи;

16. дава разрешение за търсене и проучване на енергийни ресурси и организира дейността по предоставяне на концесии за добив на енергийни ресурси и за изграждане на хидроенергийни обекти;

17. ежегодно издава бюлетин за състоянието и развитието на енергетиката;

18. формира и провежда държавна политика, свързана с дейностите по пренос на нефт и нефтопродукти чрез тръбопроводи за пренос на и през територията на страната.

19. издава предвидените в закона подзаконови нормативни актове съобразно своята компетентност;

20. представлява Република България в международни организации в областта на енергетиката;

21. има и други правомощия, възложени му с други нормативни актове.

(3) Приетата от Министерския съвет Енергийна стратегия по чл. 4, ал. 2, т.1 се обнародва в "Държавен вестник".


Чл. 5. (1) Списъкът по чл. 4, ал. 2, т. 3 на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката се съставя ежегодно в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се внася от министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване от Министерския съвет.

(2) Лицата, извършващи дейност по този закон чрез обекти, включени в списъка по ал. 1, се ползват със защита, която включва:

1. организиране и контрол на физическа защита (охрана) на обекти, осъществявана от органите на Министерството на вътрешните работи;

2. информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни и технически мерки.

(3) Защитата по ал. 2 е за сметка на лицата, извършващи дейност по този закон чрез обекти, включени в списъка по ал. 1.


Чл. 6. (1) Кметовете на общини изискват от енергийните предприятия на територията на общината прогнози за развитие на потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ, програми и планове за енергоснабдяване, топлоснабдяване и газоснабдяване.

(2) Кметовете на общини по предложение на енергийните предприятия задължително предвиждат в общите и подробните устройствени планове благоустройствени работи, необходими за изпълнение на програмите и плановете по ал. 1.

(3) Кметовете на общини осигуряват изграждането, експлоатацията, поддържането и развитието на мрежите и съоръженията за външно осветление на територията на общината за имоти-публична общинска собственост.


Чл. 7. (1) При провеждането на държавната политика в областта на енергетиката министърът на енергетиката и енергийните ресурси може да се подпомага от браншовите камари и организации на енергетиците.

(2) Работодателите в енергетиката могат да създават и да членуват в браншови камари и организации на енергетиците.

(3) Браншовите камари и организации на енергетиците се регистрират при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(4) Браншовите камари и организации на енергетиците:

1. имат за цел представителство и защита на общите интереси на своите членове;

2. могат да преговарят със синдикатите по въпроси от взаимен интерес и да са страна при подписването на браншови колективен трудов договор;

3. разработват правила за добрите производствени практики, модели на системи за анализ на опасностите при производството на енергия, както и други професионални изисквания;

4. участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища за развитие на бранша и съдействат за тяхното изпълнение;

5. създават база данни за експерти в бранша за оказване на съдействие на производителите на енергия, както и на държавните органи;

6. разработват етичен кодекс, регламентиращ професионалната етика в бранша и недопускане на нелоялна конкуренция между производителите на енергия;

7. информират компетентните органи за извършени нарушения при производството и търговията с енергия и природен газ;

8. дават становище по промени в нормативните актове за съответния бранш;

9. организират и провеждат професионално обучение;

10. изпълняват и други функции, възложени им със закон.

(5) Държавните органи и органите на браншовите камари и организации на енергетиците си сътрудничат и взаимно се информират за установени нарушения при производството и/или търговията с енергия и природен газ.

(6) Държавните органи, институции и ведомства, органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят информация на браншовите камари и организации на енергетиците, необходима за осъществяване на функциите им, предвидени по този закон.


Раздел II

Енергийно прогнозиране и планиране
Чл. 8. (1) Енергийната стратегия на Република България се разработва от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изготвя програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката въз основа на Енергийната стратегия на Република България, които се одобряват от министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Приватизацията на търговските дружества в енергетиката се извършва в съответствие с одобрените от министъра на енергетиката и енергийните ресурси програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката.

(3) Общите прогнозни енергийни баланси са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Те се изготвят на базата на:

1. прогнози, проучвания и планове на предприятия, които осъществяват дейности по добив, преработка, преобразуване, пренос и разпределение на горива и енергия;

2. информация от общите констативни енергийни баланси;

3. информация от Националния статистически институт.

(4) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси констатира необходимостта от изграждане на нова производствена мощност и одобрява описа по чл. 4, ал. 2, т. 5 въз основа на:

1. общите прогнозни енергийни баланси;

2. задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия;

3. плана за изграждане при минимални разходи на нови производствени мощности, изготвен от енергийното предприятие, получило лицензия за пренос на електрическа енергия.

(5) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда енергийна политика, насочена към енергийно развитие на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и твърди горива въз основа на общите прогнозни енергийни баланси и в съответствие с приетата от Министерския съвет Енергийна стратегия.

(6) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси публикува насоките на енергийната политика в бюлетина по чл. 4, ал. 2, т. 17, както и на страницата на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в Интернет.


Чл. 9. (1) Предприятията, които осъществяват дейности по добив, преработка и търговия с горива, преобразуване, пренос, разпределение и търговия с енергия и природен газ:

1. извършват проучвания и анализи, разработват краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за добива, преработката и търговията с горива и енергия и приемат съответните планове за тяхното осигуряване;

2. изготвят най-малко веднъж на две години и представят на министъра на енергетиката и енергийните ресурси планове за рехабилитация, за предприемане на мерки за подобряване ефективността на съществуващите производствени мощности и мрежи, за изграждане при минимални разходи на нови мощности и мрежи. Плановете се придружават от технико-икономически, финансов и екологичен анализ и варианти за енергоспестяване.

(2) Прогнозите по ал. 1, заедно с изготвените предварителни проучвания и списък на необходимите нови производствени мощности и мрежи и обекти за съхранение на природен газ, се представят, както следва:

1. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси;

2. на Държавната комисия за енергийно регулиране;

3. на кметовете на съответните общини за изпълнение на задълженията по чл. 6;

4. на преносните предприятия;

5. на съответните разпределителни предприятия.

(3) Съдържанието, структурата, условията и редът за представяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.


Глава трета

РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ В ЕНЕРГЕТИКАТА

Раздел I

Държавна комисия за енергийно регулиране
Чл. 10. (1) Регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно регулиране, наричана по-нататък "комисията".

(2) Комисията е независим специализиран държавен орган-юридическо лице, със седалище София.


Чл. 11. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от 7 членове, включително председател и заместник-председател.

(2) Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Министерския съвет и се назначават със заповед на министър-председателя.

(3) Мандатът на членовете на комисията е 5 години.


Чл. 12. (1) За членове на комисията могат да бъдат избирани дееспособни български граждани със завършено висше образование с образователна квалификационна степен "магистър", от които поне един правоспособен юрист и един икономист:

1. с трудов стаж и/или служебен стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 3 години в енергетиката;

2. които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Членовете на комисията не могат:

1. да бъдат еднолични търговци, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на управителни или контролни органи, както и ликвидатори и консултанти на търговски дружества, които извършват дейност, подлежаща на лицензиране по този закон;

2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.

(3) Членовете на комисията се освобождават предсрочно само:

1. по тяхно писмено искане;

2. при установяване на несъвместимост с изискванията по този закон за заемане на длъжността;

3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;

4. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда.

(4) В случаите по ал. 3 Министерският съвет избира нов член за срок до края на първоначалния мандат.

(5) Възнагражденията на членовете на комисията се определят както следва:

1. на председателя-93 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт;

2. на заместник-председателите-90 на сто от три средни месечни заплати на наетите по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт;

3. на останалите членове-85 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт.


Чл. 13. (1) Комисията е постоянно действащ орган и заседава, ако присъстват не по-малко от четирима от членовете є.

(2) Комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове и се приемат с мнозинство не по-малко от 4 гласа.

(3) Заседанията на комисията са открити, когато се разглеждат заявления или искания, свързани със:

1. издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензия;

2. утвърждаване на предложени от енергийните предприятия цени.

(4) В отделни случаи комисията може да вземе решение заседания по ал. 3 да се провеждат при закрити врата, като на тях могат да присъстват само членовете на комисията и страните по съответното производство.

(5) Решенията на комисията по ал. 3 се обявяват в открито заседание.

(6) При осъществяване на правомощията си комисията прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените от него случаи-правилата на Закона за административното производство.

(7) Решенията, включително мълчаливият отказ на комисията, се обжалват пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на решението.

(8) Общите административни актове на комисията, с които се определят правила по този закон, се обнародват в "Държавен вестник".


Чл. 14. (1) Комисията провежда процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица при изготвянето на общи административни актове, предвидени в този закон, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния сектор.

(2) Заинтересовани лица по ал. 1 са държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия, привилегировани потребители и организации на потребители, пряко свързани с изготвения проект.

(3) Комисията обсъжда със заинтересованите лица основните принципи, заложени в проекта, и определя срок за представяне на становища по него не по-кратък от 14 дни.

(4) Комисията разглежда всички постъпили становища от заинтересованите лица и мотивира своето становище, като публикува мотивите на страницата си в Интернет.


Чл. 15. (1) Комисията огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на своите актове и мотивите за тяхната промяна в издавания от нея бюлетин или по друг подходящ начин.

(2) Бюлетинът на комисията се издава на всеки 6 месеца и се публикува и на страницата на комисията в Интернет.


Чл. 16. (1) В своята дейност комисията се подпомага от администрация.

(2) Дейността на комисията, структурата и организацията на нейната администрация се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(3) За служителите от специализираната администрация се прилагат забраните по чл. 12, ал. 2, т. 1 и 2.


Чл. 17. Членовете на комисията, както и служителите от нейната администрация са длъжни да спазват правилата за професионална етика, приети от комисията.


Чл. 18. (1) Информацията, която комисията придобива, създава и съхранява за целите на регулирането и чието разгласяване може да застраши търговския интерес на заявителите и лицензиантите, е класифицирана информация, представляваща служебна тайна.

(2) Не е служебна тайна търговската информация, която подлежи на публикуване съгласно този или друг закон.

(3) Информация, представляваща служебна тайна, не може да се разгласява освен пред органи на съдебната власт или други държавни органи по установения в закон ред.


Чл. 19. (1) Държавните органи, енергийните предприятия и длъжностните лица оказват съдействие на комисията при осъществяването на нейните функции.

(2) При осъществяване на своите функции комисията може да сътрудничи с лица, които представляват и защитават интересите на потребителите.


страница:  1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 |
© 2004 Рила Ру       Разработка и продвижение сайта: Рила Веб
Яндекс цитирования Rambler's Top100