Закон о пищевых продуктах в Республике Болгария

Закон о пищевых продуктах в Республике Болгария

страница:  1 2 3 4 5

Обн., ДВ, бр. 90 от 15 октомври 1999 г., изм. и доп. бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г.

Чл. 1. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Този закон урежда:

1. изискванията към храните и тяхната безопасност, опаковане, етикетиране и представяне;

2. условията и реда за производство и търговия с храни;

3. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни;

4. правомощията на държавните органи за регулиране и контрол на производството и търговията с храни;

5. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българска асоциация хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), възложени им с този закон.


Чл. 1а. (Нова-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Законът има за цел да осигури спазването на изискванията за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите, предотвратяване на действия по отношение на храните, които могат да заблудят потребителите, и създаване на възможност на потребителите да упражняват правото си на информиран избор на храни, предлагани на пазара.


Чл. 2. (1) По смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, предназначен за човешка консумация, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен.

(2) (Нова-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането є от водоснабдителните съоръжения при крайния консуматор, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираната минерална и трапезна вода.

(3) (Предишна ал.2.-изм., ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Не са храни по смисъла на този закон:

1. храните за животни (фуражите);

2. живите животни;

3. растенията, преди прибиране на реколтата;

4. лекарствата по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;

5. наркотичните и психотропните вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;

6. тютюнът и тютюневите изделия по смисъла на Закона за тютюна и тютюневите изделия;

7. виното и спиртните напитки;

8. козметичните продукти;

9. остатъците и замърсителите;

10. небутилираната натурална минерална, изворна и трапезна вода.


Глава втора

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИТЕ

Чл. 3. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) На пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав, и са безопасни за човешкото здраве.


Чл. 4. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Специфичните изисквания към групи храни, конкретни храни и към стоки, имитиращи храни, се определят с наредби на Министерския съвет.


Чл. 4а. (Нова-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Нови храни или хранителни съставки са тези, които не са били предлагани в търговската мрежа за консумация от човека и спадат към една от следните категории храни или хранителни съставки:

1. съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми;

2. произведени от генетично модифицирани организми, без да ги съдържат;

3. с нова или целенасочено изменена първична молекулна структура;

4. състоящи се от или изолирани от микроорганизми, гъби или водорасли;

5. състоящи се от или изолирани от растения и животни, които не са традиционно култивирани или отглеждани като източници на храни и нямат история на безопасна употреба като храни или хранителни съставки;

6. произведени чрез прилагане на нетрадиционен за тях производствен процес, който води до значителни промени в състава или структурата им, при което настъпват промени в тяхната хранителна стойност, метаболизъм или количеството на нежелани вещества в тях.

(2) Новите храни и хранителни съставки не трябва да:

1. представляват опасност за здравето на потребителя;

2. заблуждават потребителя;

3. се различават от храните и хранителните съставки, които са предназначени да заместят, по отношение на хранителната им стойност.


Чл. 4б. (Нова-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Министерският съвет определя с наредба изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.

(2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна вода, предназначена за бутилиране, уведомяват министъра на здравеопазването за методите, които използват при обработката, и представят необходимите документи, определени в наредбата по ал. 1.


Чл. 5. (1) (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието и горите определя с наредби хигиенните норми за максимално допустимото съдържание на различни замърсители в храните.

(2) Забранява се производството и търговията с храни, които съдържат замърсители над нормите, определени по реда на ал. 1.

(3) (Нова-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) При производството на храни не се разрешава влагането на семена, предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.


Чл. 6. (1) (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.)Влагането на добавки и ароматични продукти и употребата на разтворители и други спомагателни вещества при производството на храни се допуска, когато:

1. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) е доказана необходимостта от използването им за постигане на определен технологичен ефект;

2. те не са опасни за здравето на потребителите в количествата, в които се използват;

3. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и характеристиките на храната.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на икономиката и с министъра на земеделието и горите определя с наредби:

1. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) видовете добавки, ароматични продукти, разтворители и други спомагателни вещества, които могат да се използват при производството на храни, и допустимите максимални концентрации за някои от тях в готовите храни;

2. специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките и ароматичните продукти, предназначени за влагане в храните;

3. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) условията и реда за разрешаване използването на разтворители и други спомагателни веществана, нови добавки, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка;

4. суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхраняване и използване на ароматичните продукти;

5. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) информацията, свързана с добавките и ароматичните продукти, която трябва да се отбелязва върху опаковката им, в съпровождащата ги документация и върху храните, в които те са вложени;

6. процедурите за вземане на проби и методите на анализ за качествено и количествено доказване на добавки, ароматични продукти или техни субстанции във или върху храните.


Чл. 6а. (Нов-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Добавките към храните се доставят до потребителя само предварително опаковани.

(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба:

1. изискванията към добавките към храните;

2. хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на добавки към храните;

3. критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в добавки към храните;

4. информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на добавките към храните.


Чл. 6б. (Нов-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Само групи от производители на храни, които произвеждат храни с традиционно специфичен характер, подават в Министерство на земеделието и горите досиета на храните.

(2) Досиетата по ал. 1 включват заявление по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите, и спецификация на храната, която съдържа следните данни:

1. наименование на храната;

2. описание на метода на производство и на характеристиките на използваните суровини и съставки;

3. доказателства за традиционния характер на суровините, традиционния състав на храните и/или традиционния начин на производство или преработка;

4. основните физични, химични, микробиологични и органолептични характеристики на храната, които изразяват нейния специфичен характер;

5. методите за проверка на характеристиките по т. 4.

(3) Наименованията на храните с традиционно специфичен характер трябва да бъдат традиционни за страната или района и да отговарят на изискванията на глава трета.

(4) Министерството на земеделието и горите може да изисква от заявителите предоставянето на допълнителни данни и документи и ги подпомага при изготвяне на спецификациите.

(5) Министерството на земеделието и горите води регистър на подадените досиета за храни с традиционно специфичен характер, в който се вписват данните по ал. 2. Информацията в регистъра по ал. 2, т. 1, 4 и 5 е публична.

(6) Редът за приемане и комплектоване на досиетата на храни с традиционно специфичен характер и за водене на регистъра по ал. 5 се урежда с наредба на министъра на земеделието и горите.


Чл. 6в. (Нов-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Храните са произведени по биологичен начин, когато са спазени правилата за биологично производство и контролът върху него.

(2) Лицата, които притежават сертификат за биологично производство на храни, могат да означават храните с думите "биологичен" или "био", поставени върху храните или върху информационни носители, които ги придружават.


Глава трета

Изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните

Чл. 7. (1) За опаковането на храни и за контакт с храни се използват само материали и предмети, които:

1. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) при съхраняване, и използване по предназначение и съгласно утвърдените изисквания не отделят в храната съставки в количества, представляващи опасност за човешкото здраве;

2. не променят външния вид, мириса, вкуса и състава на храната.

(2) Опаковките за храните не трябва да създават възможности за замърсяването на храните или за преминаването в тях на чужди и опасни за здравето на потребителя вещества.

(3) Опаковките на предварително пакетираните храни трябва да са изпълнени така, че да не позволяват промяна на храната.


Чл. 8. Министърът на здравеопазването, и министърът на околната среда и водите определят с наредби:

1. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) списъка на субстанциите, които могат да се използват за производство на материали и предмети за контакт с храни, както и вида на самите материали, критериите за чистота на субстанциите и специфичните условия за тяхното използване;

2. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) допустимите граници на миграция на съставки от материалите и предметите във или върху храните, с които те влизат в контакт;

3. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) основните правила за извършване на контрол на материалите и предметите, влизащи в контакт с храни, както и на субстанциите, от които са направени;

4. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са предназначени за контакт с храни, както и изискванията за необходимата информация върху опаковката им или в съпровождащата ги документация.


Чл. 9. (1) Производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на потребителите в страната храни, етикетирани на български език.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които приписват или подсказват свойства на храните, свързани с предпазване от възникването или с лекуване или диагностика на болести при човека.

(3) (Нова-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба, и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите по отношение на характеристиката на храните, определена от тяхното естество, произход, идентичност, свойства, състав, трайност, начин на производство и употреба.


Чл. 10. (1) При етикетирането на храната се включват данни за наименованието, под което храната се продава, съставките на храната и тяхното съдържание, трайността на храната и условията, при които трябва да се съхранява, нето тегло или обем, име, седалище и адрес на производителя, маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната, и указания за употреба, ако е необходимо.

(2) (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и горите определя с наредба условията и изискванията за представянето на хранителната информация при етикетирането на храните.

(3) Министерският съвет приема с акт изискванията за етикетирането и представянето на храните.


Чл. 11. (Отм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.)


Глава четвърта

Производство и търговия с храни

Чл. 12. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Производство и търговия с храни се извършва от търговци и занаятчии само в обекти, регистрирани по реда на този закон и ако са налице следните условия:

1. всеки обект да отговаря на санитарните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните закони;

2. да има разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта;

3. да е внедрена система за самоконтрол за производствената или търговската дейност, която ще се извършва в обекта.

(2) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни се извършва от регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция (РХЕИ), съответно от регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) по местонахождението на обекта. Регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция извършва регистрация на обектите за производство на храни от неживотински произход и на обектите за търговия с храни, с изключение на обектите за търговия на едро с храни от животински произход. Регионалната ветеринарномедицинска служба извършва регистрация на обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, както и на обектите за търговия на едро с храни от животински произход.

(3) За извършване на регистрацията лицата по ал. 1 подават заявление по образец, в което се посочват име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на управление, данъчен номер и код по БУЛСТАТ, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние на заявителя, когато такова подлежи на издаване;

2. разрешение за ползване на обекта, издадено по реда на Закона за устройство на територията;

3. решение по оценка на въздействието на околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда, когато се изисква такова;

4. списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта.

(4) При непълнота или нередовност на представените документи по ал. 3 в 10-дневен срок от подаване на заявлението съответният орган писмено уведомява заявителя за това и определя срок за отстраняване.

(5) В 30-дневен срок от подаване на документите по ал. 3 или от отстраняване на непълнотите или нередовностите по ал. 4 съответният орган извършва проверка за съответствие на обекта с условията по ал. 1. При констатиране на несъответствие с изискванията органът издава предписание и определя подходящ срок за привеждане в съответствие.

(6) В 15-дневен срок след проверката или след привеждане в съответствие съобразно предписанието по ал. 5 съответният орган извършва регистрация на обекта.

(7) За регистрираните обекти съответният директор на РХЕИ или на РВМС издава удостоверение за регистрация в 7-дневен срок от регистрацията по ал. 6.


Чл. 13. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) При неотстраняване на непълноти в представените документи по чл. 12, ал. 4 и/или при неизпълнение на предписание по чл. 12, ал. 5 органът по чл. 12, ал. 2 прави мотивиран отказ за регистрация и уведомява заявителя за това.

(2) При непроизнасяне в срок на органа по чл. 12, ал. 2 е налице мълчаливо съгласие и се прилагат съответно чл. 28 и 29 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Заявителят има право да извършва производство или търговия в обекта, след като предварително писмено уведоми за това съответния орган и той не се произнесе с изричен отказ в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.

(3) В случаите на мълчаливо съгласие съответният орган е длъжен да извърши вписването в регистъра по чл. 14, ал. 1 в 14-дневен срок от писменото уведомление по ал. 2, освен ако е направил отказ по ал. 1 или 2.


страница:  1 2 3 4 5
© 2004 Рила Ру       Разработка и продвижение сайта: Рила Веб
Яндекс цитирования Rambler's Top100