Закон об азарте

Закон об азарте в Республике Болгария

страница:  1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |

Обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г., изм. и доп., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 1, 102, 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 31 от 4 април 2003 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за организиране на хазартни игри и за участие в тях, както и контролът върху тези дейности.


Определение и участници

Чл. 2. (1) Хазарт е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът.

(2) В хазартните игри могат да участват пълнолетни дееспособни физически лица, за които няма ограничения в този или други закони. Недееспособните могат да получават билети или талони за участие в лотарийни, тото и лото игри само по дарение.


Изключения

Чл. 3. (1) Спортни състезания с награден фонд за участниците в тях не се смятат за хазартни игри.

(2) Не се смятат за хазартни игри и тези с развлекателен или спортен характер като: развлекателни игрални съоръжения, минифутбол, билярд или тенис на маса, хвърляне на стрели, боулинг, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла и други, макар и използването им да изисква залог или обичайно да се подразбира, че загубилият играч следва да поеме разноските за играта, при условие, че залогът и печалбата са незначителни.

(3) Не са хазартни игри викторините, изразяващи се в отговаряне на въпроси или проявяване на знания или умения, при условие, че наградите не са за сметка от постъпленията на участниците - от билети, телефонни такси или под друга форма.


Разрешение

Чл. 4. (1) Хазартните игри на територията на Република България се организират и провеждат само с разрешение на Държавната комисия по хазарта.

(2) Могат да се организират и подлежат на разрешаване само предвидените в този закон хазартни игри.

(3) Разрешението дава право за организиране само на изрично посочените в него игри, производствени и сервизни дейности и не може да се прехвърля.

(4) Забранява се организирането и провеждането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи, публична държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, в учебните и здравните заведения, както и в съсобствени сгради, без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици.


Лица, на които не се издава разрешение

Чл. 5. (1) Разрешение за организиране на хазартна игра, за производство на игрални съо-ръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители на игрални съоръжения за хазартна дейност, и за извършване на сервизна дейност, не се дава на едноличен търговец или юридическо лице, включително в случаите на “свързани лица” по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, когато е налице едно от следните условия:

1. собственик, мажоритарен съдружник, управител, член на управителен орган на дружество или организация с нестопанска цел е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. лицата по т. 1 са обявявани в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли 3 години;

3. (Изм. и доп.-ДВ, бр. 103 от 1999 г.) лицата по т. 1 са укривали от данъчно облагане приходи, доходи, печалби, имущества и сделки с тях, и това е установено с влязъл в сила данъчен ревизионен акт или влязло в сила наказателно постановление и от датата на влизане в сила на акта или постановлението не са изтекли 3 години;

4. лицата по т. 1, в качеството им на собственик, съдружник, управител, член на управителен или контролен орган на дружество или организация с нестопанска цел са участвали в дружество (дружества или като едноличен търговец), на което (на който) окончателно е отнето разрешение за организиране на хазартна дейност или е наказвано за осъществяване на хазартна дейност без разрешение, или имат неизплатени задължения към бюджета, установени по реда на т. 3.

(2) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава и когато лице, пряко свързано с провеждането на играта или управлението на игралната зала или казиното, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, и не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4.

(3) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава, когато на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 3, както и на техни собственици, съдружници, управители, членове на управителен или контролен орган е отказано или отнето разрешение за организиране на хазартна дейност в страните - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и това е потвърдено в официална кореспонденция от компетентните органи на съответната държава, в случаите по чл. 20, ал. 4, както и при недоказан произход на капитала.

(4) (Изм. и доп.-ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 2, както и представляващите лицата по ал. 1, т. 1 и 3 подават нотариално заверена декларация за обстоятелствата, посочени в ал.1, т. 2, 3, 4 и ал. 3, свидетелство за съдимост, декларация за имотно и финансово състояние, както и други официални документи, необходими за получаване на разрешение, които са определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2.

(5) За неверни данни деклараторите носят наказателна отговорност.


Организатори на хазартни игри

Чл. 6. (1) Хазартни игри могат да се организират от:

1. български търговски дружества, отговарящи на изискванията на този закон;

2. еднолични търговци - само хазартни игри с игрални автомати;

3. юридическите лица с нестопанска цел, образувани по чл. 134 - 154 от Закона за лицата и семейството - в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии;

4. държавата - само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело.

(2) Организаторите на хазартни игри, облагани с окончателен данък по чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане, не могат да упражняват друга дейност по Търговския закон, включително производство на съоръжения за хазартни игри, освен организиране на хазартни игри и помощни и спомагателни дейности във връзка с тях.

(3) Организаторите извън тези по ал. 2 могат да развиват и друга дейност по Търговския закон. Те не могат да развиват производство и разпространение на съоръжения за хазартни игри.

(4) Ограничението по ал. 2 не се отнася за юридически лица с нестопанска цел по отношение на регистрираната цел.


Чуждестранни лица

Чл. 7. Чуждестранни лица могат да участват в дружествата по чл. 6, ал. 1, т. 1 в случаите, когато тези дружества:

1. организират хазартни игри в игрално казино към хотел, ако дружеството е закупило или построило хотела с категория четири и повече звезди, или

2. са инвестирали в организиране и на друга дейност на територията на Република България в едногодишен срок от издаване на разрешението средства в размер не по-малко от левовата равностойност на 10 000 000 щатски долара, по курса на Българската народна банка, и са осигурили не по-малко от 500 работни места.


Хазартни игри с благотворителна цел

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) (1) Сдруженията с нестопанска цел и фондациите могат да организират само еднократни лотарии и томболи - с благотворителна цел.

(2) Хазартните игри по ал. 1 могат да се организират изключително с предварително декларирана и приета от Държавната комисия по хазарта благотворителна цел.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на искане, придружено с план-сметка за приходите и разходите. Разходването на чистия приход след облагане с данъци за обявената благотворителна цел се проверява от Държавната комисия по хазарта.


Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 9. (Изм., ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. и доп., ДВ, бр. 75 от 2002 г.) (1) Държавата може да организира само лотарийни, тото- и лотоигри и залагания върху резултатите от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и Българския спортен тотализатор към Министерството на младежта и спорта, които не са търговски дружества и в които държавата притежава изцяло капитала.

(2) - (изм., ДВ, бр. 53 от 2000 г.) Устройствените правилници на пред-приятията по ал. 1 се приемат от Министерския съвет. Органите за управление на тези юридически лица се назначават от министъра на финансите, а на Българския спортен тотализатор - от министъра на младежта и спорта.

(3) Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от:

1. министъра на младежта и спорта съгласувано с министъра на финансите-за постъпленията от Българския спортен тотализатор за нуждите на физическото възпитание и спорта;

2. министъра на финансите-за постъпленията от други предприятия по ал. 1 за останалите цели по чл. 6, ал. 1, т. 4.


Реклама на хазартните игри

Чл. 10. (1) Забранява се прякото рекламиране на хазартни игри чрез средствата за масово осведомяване.

(2) Допуска се обявяване на реда и начина за участие и условията за провеждане на лотарийните “Бинго” и “Кено”, тото и лото игри, както и залаганията на резултати от спортни състезания, залагания върху случайни събития и с познаване на факти и събития и на резултатите от тях, както и излъчването на тегленията на тиражите по телевизията.


Залози и печалби, забрана за отпускане на кредит

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) (1) Хазартни игри се организират със залози и печалби само в български левове. В игралните казина се допуска организиране на хазартни игри със залози и печалби, определени в чуждестранна валута с предварително разрешение на Държавната комисия по хазарта.

(2) Забранява се на организатори на хазартни игри да предоставят под каквато и да е форма кредит на участник или участници в хазартните игри, освен плащане с кредитни карти, приемани от организаторите.


Залагане чрез телекомуникационно средство

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) (1) Залогът може да се изразява в увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка. Телекомуникационният оператор трябва предварително да се увери, че играта е разрешена по реда на този закон.

(2) При залагане по телефон или друго телекомуникационно средство се смята, че залогът е направен от физическото или юридическото лице, собственик или законен ползвател на средството.

(3) Забранява се залагането от телефоните и другите телекомуникационни средства на държавните и общинските, включително здравни, социални и културни учреждения и предприятия, а при неспазване на забраната евентуалната печалба се внася в съответния бюджет.


Глава втора
ДЪРЖАВЕН НАДЗОР ВЪРХУ ХАЗАРТА
Раздел I

Органи

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавна комисия по хазарта към министъра на финансите.


Ограничения

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) (1) Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея, не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, производители на съоръжения за хазартни игри, вносители и разпространители или сервизни организации, техни ръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице. Те не могат да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи.

(3) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраната по ал. 1, 2 и 3 се отнася и до съпрузите и роднините по права линия без ограничение на лицата по ал. 1 за целия период на изпълнение на задълженията им.


Раздел II

Държавна комисия по хазарта

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) (1) Към министъра на финансите се създава Държавна комисия по хазарта, наричана по-нататък държавната комисия. Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.; бр. 102 от 2001 г.) Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността не по-малко от 5 години. Председателят и членовете на държавната комисия се назначават от министъра на финансите. Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.

(3) Членовете на държавната комисия могат да бъдат само български граждани с висше образование, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.; бр. 102 от 2001 г.) Дейността на държавната комисия се подпомага и осъществява от обща и специализирана администрация, чиято структура и организация на работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Числеността на персонала на държавната комисия се утвърждава от министъра на финансите по предложение на председателя на държавната комисия.


Предсрочно прекратяване на правомощията

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) (1) Дейността на държавната комисия се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.

(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събраните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавата игрални съоръжения и парични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от държавната комисия по ред, определен със заповед, издадена от председателя на държавната комисия.

(3) Държавната комисия задължително застрахова служителите си срещу злополука за сметка на своя бюджет.


Подзаконови актове

(Загл. - изм., ДВ, бр. 102 от 2001 г.)

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.; бр. 102 от 2001 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г.)

(2) Министерският съвет по предложение на държавната комисия приема наредбите и тарифите по този закон.


Компетентност

Чл. 18. (Доп.-ДВ, бр. 103 от 1999 г.; бр. 102 от 2001 г.) (1) Държавната комисия по хазарта:

1. дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. приема общи задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. приема общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. утвърждава списък на одобрените от Държавната агенция по стандартизация и метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната, както и на лабораториите по чл. 79, ал. 2;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения.

11. одобрява правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите; тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила, преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите, когато това се изисква по този закон;

12. утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4, 5 и 6;

13. води регистри.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал.1, т. 3.

(3) Държавната комисия осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(4) Държавната комисия приема писмените искания за издаване на разрешенията по този закон, извършва проверки и проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения, които вписва в съответните регистри.


Основания за образуване на производство

Чл. 19. (Изм.-ДВ, бр. 103 от 1999 г.; бр. 102 от 2001 г.) (1) Производство пред държавната комисия се образува на основание писмени искания за издаване на актовете по чл. 18, ал. 1.

(2) Писмените искания с приложение към тях, определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2, се подават до държавната комисия, като след извършването на необходимите проверки и проучвания председателят ги внася с мотивирано предложение за разглеждане от държавната комисия.

(3) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на писменото искане държавната комисия уведомява искателя и му определя 30-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителна информация.

(4) В срока, определен по ал. 3, искателят следва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение държавната комисия отказва да даде исканото разрешение, а заплатените за това такси от страна на искателя не се връщат.

(5) За производството пред държавната комисия се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.


страница:  1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
© 2004 Рила Ру       Разработка и продвижение сайта: Рила Веб
Яндекс цитирования Rambler's Top100