Гражданский процессуальный кодекс

Гражданский процессуальный кодекс

страница:  1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 |

 
Обн., Изв., бр. 12 от 8 февруари 1952 г., изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50, 90, 99 от 1961 г., бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31, 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61, бр. 93 от 1993 г., доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44, 104 от 1996 г., изм., бр. 43, 55, 124 от 1997 г., бр. 70 от 1998 г., бр. 64, 103 от 1999 г., бр. 36, 85, 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105, 113 от 2002 г., бр. 58 от 2003 г., бр. 84 от 2003 г., бр. 28 от 6 април 2004 г., в сила от 1 октомври 2004 г., бр. 36 от 30 април 2004 г., в сила от 30 юли 2004 г.


Част първа
Общи правила
I. Основни положения
1. (Изм., ДВ. бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) Този кодекс урежда производството по гражданските дела пред съдилищата.


2. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

(2) (Доп., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) Съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.


3. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.


4. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) (1) Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта.

(2) Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички.


5. Съдебния език е българският. Когато в делото участвуват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото, тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда.


II. Подведомственост
6. (1) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване от други органи.

(2) Съдът сам решава подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от друго учреждение.

(3) Никое друго учреждение няма право да приема за разглеждане дела, които вече са разглеждани от съда.


7. (1) Съдебна защита може да се търси срещу всички лица в страната освен срещу онези, които се ползуват с право на екстериториалност.

(2) (Доп., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) По искане на български граждани могат да бъдат призовавани на съд и лица, местожителството или седалището на които е вън от страната.

(3)( Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако единият от съпрузите е български гражданин.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) Българските съдилища разглеждат брачните искове между чужди граждани, ако местожителството на ответника е в Република България или ако единият от съпрузите живее в Република България и законите на държавата, чиито граждани са съпрузите, не изключват подведомствеността на българските съдилища.


8. (Изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) Лицата, ползуващи се с право на екстериториалност, както и чуждите държави, са подчинени на българските съдилища:

а) когато сами са започнали делото;

б) по дела, отнасящи се до техните предприятия в страната, и

в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната.


9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 55 от 1992 г.) Страните по имуществен спор могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните е с местожителство или седалище в друга страна.

(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) При условията по ал. 1 и 2 страните могат да възложат на чуждестранен съд дело, което не е от изключителна подведомственост на български съд, ако съгласието за това е изразено писмено и е действително според правото на държавата, където е седалището на съда. При същите условия дело, подведомствено на чуждестранен съд, може да бъде възложено на български съд.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Българският съд не прекратява, нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд.


10. (1) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) Въпросът дали заведеното дело подлежи на разглеждане от съдилищата или от орган извън съдебната система може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.

(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.


11. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ., бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) Учреждението, което счита, че приетото за разглеждане от съдилищата дело е подведомствено нему, може да повдигне препирня за подведомственост пред Върховния касационен съд. До разрешаването на въпроса производството пред съда се спира. В този случай съдът може да вземе мерки за обезпечаване на иска.

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) По реда на предходната алинея се разрешава препирнята за подведомственост и в случите, когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях. В тези случаи препирня за подведомственост може да повдигне и ищецът.


III. Отстраняване на участвуващи в състава на съда
12. (1) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Не може да участвува в делото съдия , който е страна по делото или е съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен или се намира в същите отношения с повереника на страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) Той се отстранява и ако е взел участие при решаване на делото, или ако е бил свидетел, вещо лице, или пълномощник по делото, както и ако е заинтересуван от изхода на делото или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.


13. (1) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искането за отстраняване на съдия може да бъде направено от всяка от страните в първото заседание, след като е възникнало основанието за отстраняване. Съдията е длъжен сам да се отстрани.

(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) По същите причини може да бъде отстранен прокурорът и секретарят на съда.


14. (1) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът решава въпроса за отстраняването при участието на самия съдия.

(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в дадения съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.


IV. Страни, дееспособност и представителство
15. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.

(2) Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) По делото, по което едно лице е предявило чужди права, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.


16. (1) Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.

(2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители и настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.

(3) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.

(4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници.

(5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда.

(6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.


17. Представителите по ал. 2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които съгласно чл. 22 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.


18. (1) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон.

(2) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) Държавните учреждения се представляват от техните ръководители, определени от техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Държавата се представлява от министъра на финансите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.


19. (1) (Отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.)

(2) (Изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела.


страница:  1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 |
© 2004 Рила Ру       Разработка и продвижение сайта: Рила Веб
Яндекс цитирования Rambler's Top100