Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България.
Чл. 2. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата.
Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.
Чл. 4. Във висшето образование не се допускат
привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа
принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание,
с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на
висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата
професия.
Чл. 5. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.
Чл. 6. (Изм.-ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1)
Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:
1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни
знания в различните области на човешката дейност;
2. повишаване квалификацията на специалисти;
3. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) развитие на науката, културата и иновационната дейност.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си.
(3) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък “академичен състав”.
(4) (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище осигурява качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.
(5) (Нова-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Целта на системата по ал. 4 е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав. Функциите и структурата на системата за поддържане на качеството по ал. 4 се уреждат в правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 7. (Изм.-ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет.
(2) (Нова-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Европейско дипломно приложение по ал. 1 се получава от лицата при заявено искане.
(3) (Предишна ал. 2, изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания.
(4) (Предишна ал. 3, изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) На издаваните при условията на ал. 3 дипломи се полага печат с държавния
герб.
Глава втора
ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВИСШЕТО ОБРА30ВАНИЕ
Чл. 8. (Изм.-ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Държавата
създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:
1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето
образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;
2. полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните
изследвания;
3. (Изм.-ДВ, бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища; при определени условия им осигурява стипендия, общежития и столове;
4. при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки
на студентите, докторантите и специализантите;
5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни
и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите
им, предвидени в чл. 6.
6. организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;
7. определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите
училища у нас и в чужбина дипломи
Чл. 9. (Изм.-ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1)
Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование
чрез Народното събрание и Министерския съвет.
(2) Народното събрание:
1. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;
2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко
държавно висше училище.
(3) Министерският съвет:
1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на
висшето образование;
2. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;
3. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;
4. (Изм.-ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;
5. (Изм.-ДВ, бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;
6. (Изм.-ДВ, бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по висши училища и организациите по чл. 47, ал. 1, а за държавните висши училища-по професионални направления и образователно-квалификационни степени, с изключение на приеманите по чл. 21, ал. 2 и 4;
7. (Изм.-ДВ, бр. 53 от 2002 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните
висши училища с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4;
8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните
висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки
от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;
9. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование,
придобито в чуждестранни висши училища;
10. утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;
11. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;
12. утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване
и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;
13. представлява интересите на българското висше образование и наука
пред други държави и международни организации и сключва международни договори
и спогодби.
Чл. 10. (Изм.-ДВ, бр. 60 от 1999 г.)
(1) (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието и науката.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Министърът на образованието и науката:
1. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1-11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация;
2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните
висши училища и държавата;
3.(Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) организира поддържането на информационна система, която съдържа:
а) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности;
б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;
в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;
г) регистър на завършилите студенти и докторанти.
4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили
в чужбина;
5. назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;
6. (Нова-ДВ, бр. 47 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:
а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;
б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;
в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3.
7. (Предишна т. 6, изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията.
Чл. 11. (1) (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите по чл. 6 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.
(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице
на бюджетна издръжка със седалище в София.
(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.
(4) (Нова-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява следакредитационно наблюдение и контрол върху:
1. способността на институцията и на нейните основни звена и филиали да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството;
2. изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки.
Глава трета
ВИДОВЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА, ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ЗАКРИВАНЕ
Чл. 12. Висшите училища са държавни и частни.
Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13, изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия.
(2) (Нова-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавните висши училища могат да придобиват право на собственост върху недвижими имоти, както и да получават приходи от тях за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2.
Чл. 14. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Частните висши училища се създават по искане на физически и/или юридически лица, наричани по-нататък "учредители".
(2) Учредителите трябва да имат право на собственост върху недвижимите имоти, движимите вещи и сградния фонд, необходими за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2, както и проект за финансовото осигуряване на дейностите на висшето училище.
(3) Учредителите по ал. 1 учредяват право на ползване върху недвижимите имоти по ал. 2 за срока на съществуване на висшето училище или могат да прехвърлят правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2 след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник".
(4) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище в случаите, когато участват в управлението му.
Чл. 15. (Изм.-ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа
на проект, в който:
1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;
2. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се съдържа описание на основните звена и/или на филиалите на висшето училище необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;
3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните
академични свободи;
4. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) има съответствие с държавните изисквания.
(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:
1. вид, наименование и седалище;
2. предмет на дейност;
3. име (фирма) на учредителя;
4. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) имущество, предоставено от учредителите, за осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2 и начин на финансиране;
5. управление и начин на представителство;
6. права и задължения на учредителите.
7. (Нова-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) отговорност на учредителите в случаите, когато участват в управлението на висшето училище.
Чл. 16. (1) С решението Народното събрание
определя:
1. вид, наименование и седалище на висшето училище;
2. предмет на дейност;
3. имущество и начин на финансиране.
(2) Висшето училище възниква като юридическо лице след обнародването на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник".
Чл. 17. (Изм.-ДВ, бр. 60 от 1999 г.)
(1) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни
колежи.
(2) Университетът е висше училище, което:
1. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обучава по широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката—хуманитарни, природни, обществени и технически;
2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по
всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите
занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не
по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;
3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение
в съответствие с държавните изисквания;
4. (Изм.-ДВ, бр. 53 от 2002 г.) обучава в степените "бакалавър", "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;
5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива
основни области на науката и културата;
6. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии, както и за реализация на присъщи творчески изяви;
7. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания;
8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност.
9. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) разполага с университетски информационен център за административно обслужване на студентите и докторантите
(3) (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2—9, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.
(4) (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.
(5) (Нова-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище по ал. 4 може да обучава и в образователно-квалификационна степен "магистър" и образователна и научна степен "доктор".
(6) (Предишна ал. 5, изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по ...", и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 3, 6, 7 и 8. Колежът разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.
(7) (Предишна ал. 6, изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.
Чл. 18. (Изм.-ДВ, бр. 60 от 1999 г.)
(1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:
1. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование, и нарушенията са констатирани по реда на чл. 10, ал. 2, т. 7;
2. (Изм.-ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато висшето училище получи два последователни отказа за институционална акредитация
или не е поискало такава в предвидените от този закон срокове;
3. по искане на учредителите на частното висше училище;
4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.
(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се
внасят от Министерския съвет.
(3) С акта за закриване на висшето училище в случаите по ал. 1, т. 1,
2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите
и специализантите продължават обучението си.
(4) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите
за имуществото му
(5) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително
въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите
и специализантите.
Глава четвърта
АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ
Чл. 19. (1) Висшите училища се ползват с
академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната
общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия
процес като върховни ценности.
(2) Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите,
докторантите и специализантите.
(3) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление
и неприкосновеност на територията на висшето училище.
(4) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа
на академичната автономия в съответствие със законите на страната. страница:
1
2
3
4
5
6
7
|